Frances Ha
“Im not even a real person yet”
Филм за красивия хаос на порастването. За излизането от комфорта си, дори когато удобния suffering, в който си свикнал да живееш ти се струва толкова приятно неприятен.
Frances е жена на 27, която се опитва да запази живота си такъв какъвто е по всеки възможен начин. Тя иска да стои завинаги с най-добрата си приятелка, да пие, да се забавлява и да е свободна от задълженията на това да си възрастен. Тя избягва всяка възможност, която и е предложена, просто защото не align-ва напълно с живота, който тя иска за себе си.
Тя е танцьор, което е перфектния избор за нейния подвижен герой. Дори главите от живота и са представени с адресите, на които я намираме.
Но живота също винаги се движи и затова приятелката и казва, че ще живее с друг, впоследствие се жени и дори заминава за Япония. Работата на Frances и предлага работа в офис, което я смъква от сцената и сякаш целия и свят се срива. Според мен точно тук идва красотата на този така объркан герой - тя приема всичко с усмивка. Тя е всичко друго, но не и статична. Приема трудностите и търси решения, решения обаче, които винаги я връщат отново в същото положение. Спирала след спирала тя повтаря същия destructive behaviour, просто защото не е готова да се раздели с мечтите си и да направи нови.
В края на филма, след толкова премеждия, виждаме, че тя все пак става хореограф и то не само на сцената, но и в живота си.
Обичам я, обичам всичко, което е тя и се чувствам много привързана към нея. Обичам колко е жива и пълна с радост от живота, въпреки всички спънки. Тя се учи как да е човек и това е най-човешкия филм на света.