...
Ние българчетата много обичаме да романтизираме или поне в медиите около себе си да толерираме главно три неща:
1.**Чиста глупост** във всичките ѝ форми;
2.**Абсолютна мизерия**, тва от соца насам е неизбежна част от практически всеки български пълнометражен филм който съм гледал;
3.**Блудкавост**, несигурност и т.н.
От Куче в чекмедже до Дзифт поне 2 от тези 3 елемента присъстват в българското кино и продължително го обладават и активно пречат от развитието в последните 30 години особено.
Този филм, макар да успява да извърти до известна степен тези преизползвани мотиви, в края на краищата, пада право в клишето:
За пореден път ми се навира в гърлото грозната реалност на ситуацията, което нито не съм очаквал, нито не ми пречи по принцип. С една дума- свикнах.
Проблема е начинът по който филма ти го набутва, в сравнение с други български мизеро-филми, героите са само и единствено плод на собственото си страдание, нищо повече.
Но ако се абстрахираме от филма като филм и го погледнем като ъъъ... като плейлист от различни сценки може да се забележи труда който е влязъл от филма, макар че за 80-90% от филма не се е отплатил. Даже не искам да коментирам диалога във филма, щото просто няма какво да се каже- ми зле е- не е на нивото на нискобюджетен комедиен сериал по Нова, ама е зле. Същата работа и при актьорите- нищо особено отличително с изключение на сцените около 50-60 минута.
Общо взето, този филм не прави нищо ново, освен може би че показа момиче (във филма се води непълнолетно) голо отзад.
Целия филм му липсва есенция, душа, характер. Както щеш му викай, липсва.
*
П.П.
(пак беше забавен с лия)
П.П.П
Дали?*
